Стоил Войвода (1841 - 1876)

Стоил Иванов Вучков или по-известен като Стоил Войвода е роден в село Енджекьой, Османската Империя, през 1841 или 1842 година. Тои е активен борец за свободата на България. Загинал в битка на 34 годишна възраст през 1876 г. Прекарва голяма част от младините си в добруджа като пастир. Сформира хайдушка чета в башовската гора от където прави набези към Варна и Балчик. През 1873 г. Се връща в родното си село а през 1875 емигрира в Румъния. Там той се свързва с други революционери които подготвят априлското възстание. Определен за помощник и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг. Подкрепен от редица войводи, тои е изградил лагер в местността Кушбунар в Стара Планина, които е трябвало да служи за логистичен център и изходна база на сформираните хайдушки чети. Дружината по време на възстанието му наброява 72-ма души. Водят се тежки сражения с османските потери, ранен два пъти бива пленен в битка между селата Близнец и Бинкос, на 13 км от местността Чешме. На 13-ти май е екзекутиран след отказ да върви вързан. Ежегодно на лобното място на войводата, източно от с. Близнец, се организира поклонение в негова памет и в памет на четата му.