град Нова Загора

Евлия Челеби, известния турски историк и пътешественик, минава из Новозагорския край през 1652 г. и се възхищава на града: Загра Ениджеси е един красив румелийски град, приличен на благоуханния Шам. А после описва уредбата - седем махали и седем храма, седем училища, три хана и 150 дюкяна. Хвали текета и гробници, красиви местности. Странстват чужденци и скиталци, отбиват се в града и селата, възхищават се и никой не забравя да похвали плодородното поле. Г. Георгиев (Новозагорска селищна система, 1981г.). Животът в нашия край е започнал от дълбока древност-първите заселници са пребивавали тук в годините на новокаменната епоха. В Новозагорското поле са открити над 500 надгробни могили, над 90 праисторически и над 60 антични селища. Днес историческият музей в града ни пази една богата колекция от експонати. Сведенията твърдят, че градът е основан още през първите години от създаването на българската държава, но разцвета и целокупното му изграждане е към 900-те години. Предполага се, че първото му име е Яница, но с течение на времето той сменя още много - Загра Джедид, Загра Йени, Загра Ениджеси... Истoрията на град Нова Загора е дълга и през всичките тези години той се е оформял като един от малките, но красиви и будни български градове, какъвто е и днес. Всяка есен в града отварят врати 4 начални училища, 2 СОУ, едното от които предлага чуждоезиково обучение след седми клас, със статут на езикова гимназия, Селскостопански и Механо техникуми. Функционира градското читалище Д.П. Сивков, киното. Младите таланти развиват своите умения в школата по изкуствата, а тези които са със спортна насоченост, използват базата на стадиона. Не са малко и местата тук, където човек може да се забавлява - дискотеки, барове, кафета... Има всичко за всеки :) През 90-те години се ражда INTERNET обществото. Та ето ни и нас. Хубаво е, че се умножава броят на хората, интересуващи се от новото и различното. Все повече стават феновете на великата краста, наречена internet :)) Щом тях ги има, градът ни няма да заспи и бъдещето е пред нас!

Град Нова Загора е разположен на 42.483 градуса географска ширина и на 26.017 дължина, 131 метра над морското ниво. Градът е част от Тракийската равнина и се намира в близост до Средна Гора от север и Св. Илийските възвишения на юг. Преобладаващият релеф в общината е равнинен, а новозагорското поле е обградено с планини и възвишения. Градът е важен транспортен възел като на 7 км на юг преминава магистрала "Тракия", а най-тежко натовареният път от ГКПП "Капитан Андреево" за Дунав мост минава през града. Община Нова Загора

Общината заема територия от 869,4 кв.км. което я прави втората поголемина община в област Сливен. Тероторията и се простира от язовир Жребчево и река Тунджа на север до язовир Овчарица и ТЕЦ2 на юг, а между тях на 415м се извисяват Св. Илийските Възвишения. Теренът се характеризира с равнинен релеф и в по-голямата си част е в Тракийската равнина. 80% от територията са плодородни обравотваеми земи, предимно черноземни почви. Горският фонд обхваща 12%. На север общината обгръща значителна част от Средна Гора, като най-високата точка се намира на връх Курт Кая с височина от 541 м.

Отбелязват 4 сезона с изразено сухо лято. Средно-годишната температура на въздуха е 12° C. През зимата средно-месечната температура е положителна - около 1-2° C, а лятото над 23° C. Общината се намира в район с умерено-континентален климат, въпреки това приетата географска граница със субтропичният климат е съвсем близко и тои неимуверно указва влияние върху времето в региона.

През 2011 г. в общината са преброени 39 010 човека, 22 507 от които живеят в града. Представителките на нежният пол са 11 538, със 569 повече от мъжете. С българско самосъзнание са 14 874 души, с турско - 4714, и роми - 53.

При преброяването през 2021 в град Нова Загора са живяли 16 659, като дамите са били 815 повече. В по-малките населени места живеят 13 442 човека. Общо в Община Нова Загора през 2021 са преброени 30 081 човека.

В района на града освен традиционните български гозби има и такива които не са познати за широката кулинария. Такава е например самардалата - вид деликатесна сол в смесица от изсъхнали листа на див лук вирееш по нашите земи които наричаме "самардала" (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum). Подправкате е широко разпространена в тон със зеленчуци и препечени филийки :) Друг местен специалитет са свинските уши които се предлагат на скара или тиган. Ястието е любимото ни мезе за бира и кръчми често биват класифицирани според този деликатес. Сервират се с лук и/или лимон.