За ситуацията в страната
явно на народа му писна собствената му държава да играе в различен отбор
Последните седмици бяха изключително динамични в политически и в народо-волеви аспект. Настроенията преминаваха от възлгеди за национализация до оставка и нова конституция на България.
Смеките за ток бяха искрата на едно дълго таено недоволство от политическата класа и начинът на управление в България.
Последните подобни протести, макар и по-малобройни, бяха след убийството на Ангел от с. Катуница. Тогава те бяха израз на едно неравнопоставенство пред закона, та дори и пред сметките за ток. Тези протести не бяха споменати в масовите медии.
Управляващите избягаха от отговорност, като си гласуваха собствената оставка под лозунга "победа", от което разбрахме, че едни са недоказани крадци, други доказани хидроинжинери, трети пък изкустни манипулатори и "южна дъга, метро, спортна зала, магистрала Тракия". Решения и идеи за бъдещето липсват, те се превъплащават в обвинения и черен PR.
При всички случай на народът му писна собствената му държава да играе в различен отбор, защото в последните години единствената ангажираност на правителството към хората е да им вземе парите. Държавността абдикира от ролята си да подпомага хората и да служи в тяхно име, в резултат имаме монополи, картели, олигарси..
Малкият и среден бизнес, който е основният генератор на работни места, е принуден да се бори за оцеляване срещу чуждестранните компании които стъпват на българският пазар с огромен капитал. Инициативноста и предприемачеството не се насърчават, напротив - те се рекетират от високи такси, бюрокрация и корупция.
По всичко личи, че протестите у нас тепърва започват, а кризата прие и социално измерение.
Абсурдно е народът на държава, която е регионален лидер в производството на ел. енергия, да неможе да си плати сметките за ток.
Срамно е народът на държавата с едни от най-плодородните земи в Европа да се рови в боклукджийските кофи за храна
Нечестно е правораздаването и здравеопазването да се измерват в пари.