3 март - Национален празник на България

От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник.
С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война.
Пълномощници от руска страна са граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). По договора България е населена от 4 800 000 човека.
Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор, юли 1878 г.