Икономика

кратка информация за града и общината

Факти и цифри
В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 79% от цялата и територия. Горският фонд обхваща 12.5%. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,59% от цялата и площ, а на фонд "Населени места" се падат 2,17%. Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал, имащ важно значение за икономическото развитие на общината както в настоящия момент, така и за следващите години. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията и, като един от основните икономически приоритети. Община Нова Загора е разположена на територия обхващаща Новозагорското поле и Светиилийските възвишения. Релефът и е преобладаващо равнинен, като голяма част от равнинните земи са сред най-плодородните в страната. Малка част от нея е хълмиста и обхваща склоновете на Средна Гора. Умереноконтиненталният климат и равнинният релеф, съчетани с плодородни почви благоприятства развитието на модерно механизирано земеделско производство и на биологично земеделие.
Природни ресурси
река Тунджа река Тунджа
Основен воден ресурс е река Тунджа, най-големият приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.м. На река Тунджа е изграден язовир Жребчево, които е с обем над 400 млн. куб.м. и е един от най-големите язовири в България. Поземленият ресурс на общината оказва пряко влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие е голямо: карбонатни черноземни смолници и типични черноземни смолници, канелени горски почви. На тези почви добре се развиват зърнено-хлебни, зърнено-фуражни култури, слънчоглед, зеленчуци, лозя и овощни насаждения. Горският фонд обхваща около 12% от територията на общината. В него се срещат над 20 вида широколистни дървета, бял бор, черен бор и смърч. Биоразнообразието в общината е значително. На нейната територия се намират голям брой защитени и застрашени от изчезване видове - есенен минзухар, видрица, лале и блатно кокиче, колонии гнездящи птици и др. Типични представители на животинските видове за заек, глиган, лисица, вълк, чакал, а от птиците преобладават фазан, падпадък, яребица. От водните обитатели най-често срещани са каракуда, костур и шаран.
Население / Трудова заетост
Населението на Община Нова Загора към 01 февруари 2011 г. е 39 010 души, от които 22 507 живеят в град Нова Загора. Малцинствените групи в общината са приблизително 1/3. През месец март 2008 г. общият брой на регистрираните безработни лица в ДБТ - Нова Загора е 1136, като спрямо същия период на миналата година бележи намаление с от 17.02 на сто при 1369 регистрирани безработни. Равнището на безработица в общината за месец март е 5.47 на сто - отчита се намаление в сравнение с месец март 2007 г. с 1.11 пункта. В общата структура на регистрираните безработни лица на пол превес имат жените. Лицата до 29 г. са приблизително 15 на сто от всички регистрирани безработни. Трайно на пазара на труда в преобладават регистрираните без квалификация, като към месец май 2008 г. относителният им дял е 64.08 на сто или 728 лица. Близо една трета от клиентите на ДБТ - 37.19 на сто са с начално и по-ниско или без образование. Средната продължителност на безработица в ДБТ - Нова Загора през май 2008 г. е почти 13 месеца.
Икономика
Нетните приходи от продажби за общината за 2008г. възлизат на 287 684 лв. като 149 254 лв. се падат на преработващата промишленост, а 63 118 лв. - на ремонтните услуги и производството на стоки за бита. Следващите икономически сектори според нетните си приходи от дейността са тези на транспортните услуги, селско, ловно и горско стопанство и строителство. Общо 921 са работещите фирми в индустрията на общината, като по-голяма част от тях са в частния сектор, а повече от половината са в областта на търговията, ремонтните услуги, производството на стоки за домакинството, което показва интерес на предприемачите към развитие на своите фирми в този икономически сектор. През последната година в сектора на преработващата промишленост чуждестранните преки инвестиции възлизат на над $300 000. Общият брои на фирмите в сектора на преработвателната промишленост на територията на община Нова Загора е 100, като близо половината от тях са съсредоточени в производството на хранителни продукти, напитки, тютюневи изделия и все повече са инвестиращите именно в тази насока. Все по-голям става делът на чуждестранните инвестиции в сектора на селското и горско стопанство.
Селско стопанство
В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 79% от цялата и територия. Горския фонд обхваща 12.5%. Площта на земеделските земи в общината е 690 605 дка. От тях над 600 000 дка са обработваеми. Естествените ливади, мери и пасища възлизат на около 98 000 дка. Според начина на ползване и процентното разпределение на отглежданите култури, обработваемата земя се оформя в следните групи:
  • зърнено-житни култури - 60%
  • технически култури - 29%
  • лозови и овощни - 8%
  • зеленчукови градини /на открито и закрито/ - 2%
  • етерично-маслени култури - 1%
Природно-климатичните условия на региона благоприятстват развитието на зеленчукопроизводството. Годишното производство на зеленчуци възлиза на 3-4 хил. тона обща продукция. В общината се отглеждат домати, пипер, краставици /на открити и закрити площи/. Трайните насаждения заемат 8% от обработваемата земя. Добивите на грозде възлизат на около 13-14 хил. тона. От сортовия състав гроздето преобладават Мерло, Каберне Совиньон, Рекацител, Памид, Шардоне.
Туризъм
На територията на общината има над 1000 културни паметници, голямата част от тях са с национално значение. Най-известните сред тях са Карановската и Дядовската селищни могили. Историческият музей в Нова Загора разполага с добра база и богата експозиция на археологически находки от района. Новозагорският район представлява истинско "царство" на праисторията. Продължават проучванията на международни експедиции, съвместно с Историческият музей в Караново и Дядово. Започнаха проучвания на селищна могила в с. Сокол съвместно със СУ "Св. Климент Охридски". Водят се проучвания в надгробната "Злата могила" - с. Съдиево и надгробна могила в землището на с. Еленово. Работата на общинска администрация е насочена и към подобряване на инфраструктурата на археологическите обекти, за да им се осигури лесен и удобен достъп. В част от тях - Караново, Съдиево, Дядово - общината поема цялостната финансова издръжка за охрана и трудова заетост по национални програми с цел поддръжка и опазване на обектите. Традиция е международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са язовирите Овчарица и Жребчево, река Тунжда. Ловно-рибарското дружество работи с изкуствени водоеми в селата Еленово, Загорци и Кортен. На територията на общината има разкрити две термални находища. Температурата им варира от 20° до 65° C. Водата на минералните извори в с. Баня е с доказани лечебни качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания, болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. По поречието на р. Тунджа в околностите на с. Баня, както и около яз. Жребчево са създадени условия за риболов, почивка и възстановяване Съществува потенциал за развитие и на селски туризъм. Селата в общината имат културни традиции, които се нуждаят от популяризиране и могат да се превърнат във вълнуваща атракция както за местни, така и за чуждестранни туристи.
Инфраструктура
По своето географско значение община Нова Загора заема важно място в транспортно-комуникационната система в страната. През общината преминават пътни артерии, които свързват северна с южна и източна със западна България. Шосейната връзка между София и Бургас през Пловдив е основата от проектираното трасе на АМ "Тракия". През територията на общината преминават 2 ЖП линии: от София през Пловдив до Бургас и от Нова Загора през Раднево до Симеоновград. Това изцяло задоволява транспортните потребности на общината. Телекомуникациите в общината са сравнително добре развити. Действат 14 автоматични телефонни централи, като всички селища са обхванати от мрежата за информационни и комуникационни технологии (ИКТ).
страницата е подготвена от BG2004/016-711.11.04